Apr 13, 2007, 9:15 AM

Пазител

  Poetry
640 0 3
Ангел мой, ти, краткотраен.
Постой с мене още малко.
Този миг е тъй омаен,
ще свърши, а това е жалко.

Ти си моя ангел лекокрил.
Ти ме пазиш, че без тебе няма да ме има.
За мен нов свят си ти открил.
Аз ли станах твойта Прима?

Като ангел бял над мен си ти.
Искаш много да ме шредпазиш.
Прегърни ме - така никой няма да ме нарани,
чувствата ще ми опазиш.

О, пазителю, закриляй ме от всички,
пази ме от себе си дори.
Не давай да чуя песента на чуруликащите птички,
със своите слова ме ти пои.

Пази ме тъй гневно,
сърцето нощем да не стене.
Някога това ще е потребно,
когато някоя реши от мен да те отнеме.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Йорданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...