18 nov 2020, 23:15

Печал 

  Poesía
5.0 / 1
485 0 0

Смаляват се високите води

със есенно небрежно постоянство.

И всичко, незабравено преди,

сега изпълва светлото пространство

 

на кроткия и сънен пейзаж.

Вик непонятен буди тишината.

Смирена нежност става верен страж

на палавия ноемврийски вятър.

 

И се прегръщат думи и сълзѝ

по тихите пътеки безвъзвратно.

Една печал безсмислено пълзи

и вика всички спомени обратно.

 

Във тъмнината пада златен лъч

и сенки две внезапно се прегръщат.

Спасили се от непонятна злъч,

душите ни към любовта се връщат.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas