Печал

Смаляват се високите води

със есенно небрежно постоянство.

И всичко, незабравено преди,

сега изпълва светлото пространство

на кроткия и сънен пейзаж.

Вик непонятен буди тишината.

Смирена нежност става верен страж

на палавия ноемврийски вятър.

И се прегръщат думи и сълзѝ

по тихите пътеки безвъзвратно.

Една печал безсмислено пълзи

и вика всички спомени обратно.

Във тъмнината пада златен лъч

и сенки две внезапно се прегръщат.

Спасили се от непонятна злъч,

душите ни към любовта се връщат.