Проклет от свойте вечни идеали,
надигаш високомерен поглед към мен,
с очите си тъй студено в мен се взряли,
повече от всякога изглеждаш променен.
Не помниш ли онези стари времена?
Бяхме неразделни - като деня и нощта.
Но изчезна ти, потъна в студената земя
и по теб остана ми единствено скръбта.
Ти нарани сърцето мое с внезапната си липса,
кристалната зима тъй болезнено те отне от мен.
Тази болка не би могла от никой поет да се описва!
Да прегърна остана ми само камъка студен. ...