3.11.2009 г., 1:38

Печални очи

1.1K 0 1


Проклет от свойте вечни идеали,
надигаш високомерен поглед към мен,
с очите си тъй студено в мен се взряли,
повече от всякога изглеждаш променен.

Не помниш ли онези стари времена?
Бяхме неразделни - като деня и нощта.
Но изчезна ти, потъна в студената земя
и по теб остана ми единствено скръбта.

Ти нарани сърцето мое с внезапната си липса,
кристалната зима тъй болезнено те отне от мен.
Тази болка не би могла от никой поет да се описва!
Да прегърна остана ми само камъка студен.

И хиляди сълзи да изтекат от мойте печални очи,
няма повече да усетя щастието да зърна усмивката ти!
А снимката ти на бюрото ми вечно ще си мълчи,
когато сънувам как звън
и гласът ти.

И пак поглеждаш ме с очите си, от студ вкочанени,
досега не слуша ли речта ми?
Стой възможно най-надалече от мен, замразени!
Дано ти стига - ти открадна любовта ми!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Страхил Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тази болка наистина не подлежи на описание и единственият й лекар е Бог и животът, който е пред теб! Поздрав!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...