3 нояб. 2009 г., 01:38

Печални очи

1.1K 0 1


Проклет от свойте вечни идеали,
надигаш високомерен поглед към мен,
с очите си тъй студено в мен се взряли,
повече от всякога изглеждаш променен.

Не помниш ли онези стари времена?
Бяхме неразделни - като деня и нощта.
Но изчезна ти, потъна в студената земя
и по теб остана ми единствено скръбта.

Ти нарани сърцето мое с внезапната си липса,
кристалната зима тъй болезнено те отне от мен.
Тази болка не би могла от никой поет да се описва!
Да прегърна остана ми само камъка студен.

И хиляди сълзи да изтекат от мойте печални очи,
няма повече да усетя щастието да зърна усмивката ти!
А снимката ти на бюрото ми вечно ще си мълчи,
когато сънувам как звън
и гласът ти.

И пак поглеждаш ме с очите си, от студ вкочанени,
досега не слуша ли речта ми?
Стой възможно най-надалече от мен, замразени!
Дано ти стига - ти открадна любовта ми!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Страхил Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тази болка наистина не подлежи на описание и единственият й лекар е Бог и животът, който е пред теб! Поздрав!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...