4 ago 2004, 20:21

Печално

  Poesía
1.3K 0 3
на децата от Индиго

Смехът им завинаги секна,
на седем красиви деца...
И болка у всеки отекна,
у всекиго търсим вина...

"Не трябваше туй да се случва",
се чува отвсякъде зов,
"и нека поне за минутка
поискаме прошка от Бог!"

Тях няма ги вече в света ни,
оставиха свойте мечти...
И нека сега се поправим,
да няма отново сълзи!

С любов да изпълним сърцата -
така ще им сторим поклон!
Да вдигнем ръка срещу мрака -
да стане земята общ дом!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да, тъжно е когато умират невинни хора. Жестоко е, когато някой предизвика смърта, която слага край на всичко - мечти, приятели, любов т.н. И какво от това, че издигнаха паметник, в памет на загиналите невинни деца, който днес вече е "завяхнала" опечелена емоция. Трагично остава това, че до днес няма виновни, който заслужават смртно наказание, а не затвор за няколко години. Проблемът в нашата правораздавателна и съдебна система, че няма строги наказания. Поради това няма и виновни. Същото се случи в Бяла, когато при автобусна катастрофа, загинаха 18 невинни хора. Тяхният живот, както и този на децата от Индиго бяха отнети жестоко заради поредната човешка мърлящина и безотговорност и липса на вина. Такива хора, които отнемат човешки животи трябва да бъдат наказвани със смърт.
    Стохотворенито ми хареса много. Има вложени чувства и показва съпричастност към тяхната нелепа и невинна смърт.
  • Силни,искрени чувства,браво! В името на обективизма-като поезия не дотам добро.Все пак-5 от мен !Продължавай така,момиче!
  • Поздравявам те!Много ми хареса, макар да е наистина много тъжно и да ни напомня за ужасната трагедия Кратичко е, с много чувства...

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...