4.08.2004 г., 20:21

Печално

1.3K 0 3
на децата от Индиго

Смехът им завинаги секна,
на седем красиви деца...
И болка у всеки отекна,
у всекиго търсим вина...

"Не трябваше туй да се случва",
се чува отвсякъде зов,
"и нека поне за минутка
поискаме прошка от Бог!"

Тях няма ги вече в света ни,
оставиха свойте мечти...
И нека сега се поправим,
да няма отново сълзи!

С любов да изпълним сърцата -
така ще им сторим поклон!
Да вдигнем ръка срещу мрака -
да стане земята общ дом!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, тъжно е когато умират невинни хора. Жестоко е, когато някой предизвика смърта, която слага край на всичко - мечти, приятели, любов т.н. И какво от това, че издигнаха паметник, в памет на загиналите невинни деца, който днес вече е "завяхнала" опечелена емоция. Трагично остава това, че до днес няма виновни, който заслужават смртно наказание, а не затвор за няколко години. Проблемът в нашата правораздавателна и съдебна система, че няма строги наказания. Поради това няма и виновни. Същото се случи в Бяла, когато при автобусна катастрофа, загинаха 18 невинни хора. Тяхният живот, както и този на децата от Индиго бяха отнети жестоко заради поредната човешка мърлящина и безотговорност и липса на вина. Такива хора, които отнемат човешки животи трябва да бъдат наказвани със смърт.
    Стохотворенито ми хареса много. Има вложени чувства и показва съпричастност към тяхната нелепа и невинна смърт.
  • Силни,искрени чувства,браво! В името на обективизма-като поезия не дотам добро.Все пак-5 от мен !Продължавай така,момиче!
  • Поздравявам те!Много ми хареса, макар да е наистина много тъжно и да ни напомня за ужасната трагедия Кратичко е, с много чувства...

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...