Aug 4, 2004, 8:21 PM

Печално

  Poetry
1.3K 0 3
на децата от Индиго

Смехът им завинаги секна,
на седем красиви деца...
И болка у всеки отекна,
у всекиго търсим вина...

"Не трябваше туй да се случва",
се чува отвсякъде зов,
"и нека поне за минутка
поискаме прошка от Бог!"

Тях няма ги вече в света ни,
оставиха свойте мечти...
И нека сега се поправим,
да няма отново сълзи!

С любов да изпълним сърцата -
така ще им сторим поклон!
Да вдигнем ръка срещу мрака -
да стане земята общ дом!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя Вълчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да, тъжно е когато умират невинни хора. Жестоко е, когато някой предизвика смърта, която слага край на всичко - мечти, приятели, любов т.н. И какво от това, че издигнаха паметник, в памет на загиналите невинни деца, който днес вече е "завяхнала" опечелена емоция. Трагично остава това, че до днес няма виновни, който заслужават смртно наказание, а не затвор за няколко години. Проблемът в нашата правораздавателна и съдебна система, че няма строги наказания. Поради това няма и виновни. Същото се случи в Бяла, когато при автобусна катастрофа, загинаха 18 невинни хора. Тяхният живот, както и този на децата от Индиго бяха отнети жестоко заради поредната човешка мърлящина и безотговорност и липса на вина. Такива хора, които отнемат човешки животи трябва да бъдат наказвани със смърт.
    Стохотворенито ми хареса много. Има вложени чувства и показва съпричастност към тяхната нелепа и невинна смърт.
  • Силни,искрени чувства,браво! В името на обективизма-като поезия не дотам добро.Все пак-5 от мен !Продължавай така,момиче!
  • Поздравявам те!Много ми хареса, макар да е наистина много тъжно и да ни напомня за ужасната трагедия Кратичко е, с много чувства...

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...