13 dic 2011, 21:08

Печатът на детството

895 0 0

 

                        /в памет на Калина Ковачева/

Клюмва, съсухря се в безотрадно униние

отмалялото село излющено,

приласкавало някога в скута си

моето детство бъбриво,

дяволито, със свитата му плюшена.

Примижали къщурки затъват

в безлюдие, в бурени, в спомени,

зад дувари порутени, подобни

на челюсти с кътници оронени.

 

В безмълвието на прозорците,

в ръждата на катинарите,

в силуета на хълма, разранен

от коловози,

се тули онемяло забвение,

печална немара и лъх на ерозия.

Изнемощяла бара – потомка

на реката бълбукащо-палава –

се провира с отмерени гърчове

между безредието на

отколешни

облечени с мъхове камъни.

 

Тучно-зелените някога

бархетно-меки ливади,

по които съм тичал прехласнат,

сега се задъхват – неузнаваемо диви –

в трънливите лапи на храстите.

В този тягостен миг на око в пропастта

между минало бледо,

разклатено настояще и

бъдеще, стъпило в стремето –

неизменно убежище, цитадела

примамливо-сигурна, остава ми

детството, запечатано с нежност

в дълбоката люлка на времето...



Прочети още: http://www.stihovebg.com/Poeziya/Poemi/PECHATAT-NA-DETSTVOTO/145071.html#ixzz1gRIJwcH6

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Луканов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...