22 mar 2007, 8:54  

Пеещ сън

  Poesía
1.1K 0 15
от сълзящи капки
мокра си
и необлечена
въпреки това
не казвам
че си гола
или плачеща
сигурно не трябваше
да ти говоря
с този мой ентусиазъм
колко свежa
е картината незабравима
с косите влажни
с мокрото ти тяло
с очите питащи
с бебешкото ти ухание
от откровения
си патя винаги
защо не и сега
ще те сънувам
знам
излизаща от пеещи вълни
като нимфа босонога
лека няма да е тази нощ
уви
но ще е хубава
по-истинска от много други
мернати в реалността
ти усещаш
маниак съм
в темата на вихрите
и красотата
легни до мен
една завивка ще ни стигне
не мърдам
да не те събудя
само опознавам
мокротата
и въздуха около теб
осезание като нюанс
на самодива
притискам те
едва едва
като сърненце непроходило
въодушевен съм от снагата ти
признавам
и без глас
запявам

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Чавдар Кунчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • най-хубаво се пее без глас

    хубава творба!
  • Вълшебен и магнетичен стих!!!
    Разнежва душата и сетиватаПоздрави ,Чаровнико!!!
  • как да не запее човек?...

    поздрав*
  • Излизаща от пеещи вълни
    като нимфа босонога
    лека няма да е тази нощ
    уви
    с мене чака те замайващ световъртеж
    изпълнен с чувства, страсти бурни
    присъедини се към любовния водовъртеж
    на ласките ми знойни, щури.

    Поздрав !
  • Присъствието ти на автор и човек винаги въодушевява!!!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...