27 ago 2010, 6:38

Пегасова издънка

  Poesía » Otra
796 0 12

 

                                 На Галена Воротинцева 

 

 

Яви се - светла точица на сайта -

зареяна в ъглите на всемира,

с един мотив на руска балалайка

в табуна български... И няма спира.

 

 

 

Едва по-късно засия в комета -

на тъмен фон - пегасова издънка!

И твоя стих разбуни духовете,

наситен със копнеж и зрялост звънка.

 

 

 

Щафетaта на своя род поела,

по светъл коридор, в последна права,

финалът на красивата поема

с едни гърди напред... си заслужава!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Всички се влюбихме в тази жена. На дуел,братко, в късния следобед.Страхотно посвещение, Иванко. Иво
  • Поздрави и на двамата!
    Бъдете!
  • ... напред, че и с повече даже!
    Поздравления, Иване!
  • Прекрасно!!!
  • Мили Боже! Преди малко ми казаха за това посвещение. Стъписана съм. Трогната. Развълнувана. Думите не ме слушат и не знам какво да кажа. Благодаря ти, приятелю, за тези стихове - красиви, топли, всеотдайни, искрени.
    Благодаря и на всички, които ме подкрепяте. Длъжна съм ви, приятели.
    Пак ще идвам, и пак ще пиша, и пак ще чета. И ще сме заедно.

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...