31 ago 2021, 19:37
Пей, пей..
Пей, пей за мен красиво жълто птиче обагрено с всички цветове на света в гласа...
Достави ми това едничко удоволствие преди да е станало твърде късно...
Пей, пей, тази безкрайна омайна мелодия. Излей и моите чувства, защото аз не умея да говоря...
Камелия Илиева (Kami Choi Ilieva)
© Камелия Илиева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Ив...(Ивайло Христов) получава официално предупреждение за използване на обиди и системно спамене на комрнтарното поле.
-
Прав си Петре!
Във философията, изкуството се разглежда като подражание (мемезис). Само Кант твърди, че истинското изкуство се създава от гении. Изкуство, което не е подражание, а е обект на подражание. -
Стивън Кинг съветва да се пише всеки ден, ако е възможно, по едно и също време. По 1000 думи, казва той, но казва и много други неща в книгата си: “За писането”. Между другото, Стивън Кинг е бил учител по литература, преди да стане известен с “Кери”. Книгата е много полезна, поне на мен ми беше, и още е. Не знам за друг писател, който толкова увлекателно и забавно да разказва за писането. Но Стивън Кинг казва и друго: “Можете да станете добри или пък лоши писатели, но гении няма да станете. Гениите са хора, които се раждат много рядко, по някаква прищявка на съдбата. Обикновено те са нещастни, отхвърлени и неразбрани, и живеят в мизерия и лудост.” Това си спомням по памет.
Доста може да се научи от Кинг, и от всеки добър писател, докато четем. Трябва и да се чете, не само да се пише, иначе човек изостава и обеднява духовно. 👍😊 -
Изкуството изразява личното отношение на автора към околните и света. Личи си дали е искрено независимо дали е под псевдоним, анонимен и т.н., или не.
-
😅👍но когато никой не разбира стиха ти(ако това е стих) Дениии😅
-
Много ми е странно, когато автор, който се чувства неразбран, обвинява и обижда за това читателите–тъпи, хора без душевност и т.н. Обаче ако същите тия читатели му харесат някой стих ще станат умни и чувствителни. Мнооого интересни критерии. Разбира се Ками, ти си решаваш как да се държиш с читателите си, но когато никой не разбира стиха ти(ако това е стих), потърси причината в себе си.
-
Да има, да има!
Четох и коментарите в нета за публикуваните ѝ книги. Толкова похвални, че чак ме е срам тука от моите коментари 🤗 -
Някой да помни колко стихотворения са известни днес от Ботев? Аз мога да кажа веднага: 20 са на брой, и всяко е гениално. Ботев може да е написал и 2000, но това, което е стигнало до нас е най-доброто от него, и се помни.
А след нас дали ще остане нещо, освен камъните, градинките и широките ни души?
Колко от думите, които сме написали са изживяни, и са станали истина за цял един народ?
Когато човек си задава подобни въпроси, започва да пази думите си, и да ги слага само там, където те тежат, и са нужни. И където има кой да ги разбере, и да ги носи в сърцето си.
С прости думи - това е поезията, според мен, разбира се. -
Тези камъни са в моята градина.🙂Сърце да е широко. И е. 🙂
-
Не са на коментарите, Наде. По текста са повечето. И аз се смея, но на друго. На графомани, които “качват” всеки ден поне по едно “стихо” се смея. Забавно е, нали?
Той и Руми не е писал толкова! 😊
А авторката какво иска мен лично не ме интересува, авторът си личи по писаното, не по коментар. -
Горкото жълто пиле. Горкият мъж 😊
-
Чета и се смея. Всъщност правите точно това, което авторката иска от вас. 20 коментара, на какво? На коментарите? 🙂
-
Когато не можеш с две думи да кажеш каквото си искал, обясняваш с двеста какво би искал да кажеш!
🐒 -
Следващият път, в който публикувате нещо тук, се постарайте да подчертаете за какво, аджаба, става въпрос, за да може ние, простосмъртните, да разберем и да се радваме на творчеството Ви.
Защото тук мъж няма. Не съм и телепат за да прочета мислите Ви.
Нито медиум. Доколкото знам и читателите не са телепати. Но коя съм аз да кажа? Може внезапно да съм ослепяла...и наистина да има мъж. -
Пей, пей за мен, красиво жълто птиче, обагрено с всички цветове на света в гласа...
-
Патриция не подвежда, Ивчо, тя изрази мнение. Аз бих се изразил малко по-различно от Надежда, но смисълът ще е долу-горе същият: добрата проза или поезия нямат нужда от обяснения, понеже авторът се е постарал да изчисти идеята, и я направи разбираема за читателите. Автори, които обясняват текст от пет реда в две страници го правят, защото имат нужда от внимание, по различни причини: понеже са дебели и с ниско самочувствие, понеже са аутсайдери и нещо им липсва или нещо подобно. Истината е, че ако поставяш себе си над правилата за писане, губиш. Читателят обаче нищо не губи, той просто ще чете друг. As simple as that. 😊
Този път ще се съглася с Ирина: човек, който пише за себе си в трето лице, когато трябва да изрази мнение, определено има проблем с личността. И да, това се нарича графомания, но не е заболяване, спокойно. 😆 -
Дори на авторката коментарите са й много интересни. Забавлявайте се, нали това е важното? Аз винаги ще бъда тук и ще се радвам заедно с вас. Всеки е добре дошъл на тази трапеза.
-
Не искам да обиждам авторката, но на мен коментарите са ми много по-интересни.
-
Браво на Иван Николов!
Аз пък се сетих за:
“Стоит статуя
в лучах заката.
С огромньм ....
в руках граната”
😊
Ками, Ками...сърдите се като дете, на което не са му купили сладолед. Нито ви е съвършено стихотворението, нито пък се разбира от него това, което сте обяснили по-долу. Тая работа със сърдене не става. Става главно с четене. И с чувство за мярка. Никой не иска да сте на разположение - Вие не сте Стивън Кинг. Издавайте си книгите и си работете, щом Ви харесва. Ние (или поне някои от нас) ще пишем проза, или - белетристика. 😆👍 -
Проблемът е че аз работя над следващите си книги за издаване в момента и не мога да бъда на разположение на хората, както им се иска. Ще опитвам, но нищо не обещавам. Ще има да четете много обаче, ще пусна скоро и откъси от двата ми вече издадени романи, който желае ще може да си ги купи дори. Любовни са, а аз пиша в множество жанрове. Сега ще пусна един младежки стих и изчезвам да работя над третата си книга с разкази, два от които вече бях пускала тук. Желая ви приятно четене, на всички!
-
Благодаря Ви много, ще продължавам и без това да следвам съвета Ви.
-
Ками, ако ми позволиш ще ти дам един съвет. Никога не обяснявай. Който разбрал - разбрал. И споделяй, затова сме тук.
-
Ето точно на човек като Вас, който искрено се вълнува от творбата ми бих разкрила същността на произведението си. Човекът, в случая - мъжът умира и също така не може и да говори, никога не е можел... Мислено изрича думите отправени му към птичето. Това е всичко, което аз изказах чрез творбата си. Ако има разочаровани от нещо, не знам, аз толкова си мога в писането. Имам голямо творчество и желание да го споделям тук с вас, но явно не се приема, не се разбира правилно.
-
"Явно не сте способни да разберете абсолютно нищо от творбата ми. Не ви виня, тя е само за хора с душевност"
👍Ще цитирам, когато някой нещо не ми разбира!😄 -
Явно не сте способни да разберете абсолютно нищо от творбата ми. Не ви виня, тя е само за хора с душевност.
-
В паметта ми изплува една строфа:
,,Пей ми, пей, в твойта песен да чуя
колко мъка залива света.
Е, какво, ще ме хванат за - - -*
Неподвластен съм аз на смъртта,,
С. Есенни (превод: Иван Николов)
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Дали мъж или жена „изговаря“ думите няма значение. Хубав съвет дава Патриция за авторите: „Никога не обяснявай“. Или поне, когато се обяснява, да не се очаква непременно разбиране. Аз съм на втория принцип
Всеки автор е уникален. И всеки автор може да пише, стига да иска. А само времето ще каже дали ще стане известен, безсмъртен и т.н. Радвам се, че в случая авторката има увереност и пише, споделя че има книги. Успех!