Стоя на пейка в морето,

бризът е моят приятел,

синьо се влива в небето,

оставя следи на мечтател.

Зора се извива над мен,

играе с косите ми черни,

а пясъкът тихо смутен,

нашепва ми думи безмерни. 

Изгрява и слънце красиво,

над облак лъчи извисява.

Морето е синьо, пенливо,

с вода пейката украсява.

Сирени песен запяват,

чайките тихо пригласят.

Ветрове гласове ми навяват,

в блажен сън се унасям.

И като чайки в небесната шир,

мечти и чувства, спомени живи,

рушат блажения мир,

отлита душата ми сива.