Пейка в морето
Стоя на пейка в морето,
бризът е моят приятел,
синьо се влива в небето,
оставя следи на мечтател.
Зора се извива над мен,
играе с косите ми черни,
а пясъкът тихо смутен,
нашепва ми думи безмерни.
Изгрява и слънце красиво,
над облак лъчи извисява.
Морето е синьо, пенливо,
с вода пейката украсява.
Сирени песен запяват,
чайките тихо пригласят.
Ветрове гласове ми навяват,
в блажен сън се унасям.
И като чайки в небесната шир,
мечти и чувства, спомени живи,
рушат блажения мир,
отлита душата ми сива.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николина Хо Всички права запазени
