27 mar 2016, 16:53

Пейзаж

  Poesía
550 0 0

Дърветата покрити с топъл сняг
и на живот започват да ухаят.
Щъркели пристигнали, кръжат.
В зелено вече се мечтае.

 

В хладилници завира се студът.
Блести реката от лъчи огряна.
Вятърът с Луната пък звездят,
превръщат небосвода във поляна.

 

Денят разтяга свойта светлина.
Земята в цветове се преоблича.
Поправят птици старите гнезда.
Събужда се копнежът за обичане.

 

Само остри, каменисти върхове,
като кокичета изправени белеят
и махат към щастливото море,
което се разпенва да живее.

 

Вълшебник сякаш стори чудеса.
Вибрира въздухът с надежда.
Усмихната и нежна Пролетта,
мечтите преподрежда.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...