27.03.2016 г., 16:53

Пейзаж

547 0 0

Дърветата покрити с топъл сняг
и на живот започват да ухаят.
Щъркели пристигнали, кръжат.
В зелено вече се мечтае.

 

В хладилници завира се студът.
Блести реката от лъчи огряна.
Вятърът с Луната пък звездят,
превръщат небосвода във поляна.

 

Денят разтяга свойта светлина.
Земята в цветове се преоблича.
Поправят птици старите гнезда.
Събужда се копнежът за обичане.

 

Само остри, каменисти върхове,
като кокичета изправени белеят
и махат към щастливото море,
което се разпенва да живее.

 

Вълшебник сякаш стори чудеса.
Вибрира въздухът с надежда.
Усмихната и нежна Пролетта,
мечтите преподрежда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...