27 мар. 2016 г., 16:53

Пейзаж

549 0 0

Дърветата покрити с топъл сняг
и на живот започват да ухаят.
Щъркели пристигнали, кръжат.
В зелено вече се мечтае.

 

В хладилници завира се студът.
Блести реката от лъчи огряна.
Вятърът с Луната пък звездят,
превръщат небосвода във поляна.

 

Денят разтяга свойта светлина.
Земята в цветове се преоблича.
Поправят птици старите гнезда.
Събужда се копнежът за обичане.

 

Само остри, каменисти върхове,
като кокичета изправени белеят
и махат към щастливото море,
което се разпенва да живее.

 

Вълшебник сякаш стори чудеса.
Вибрира въздухът с надежда.
Усмихната и нежна Пролетта,
мечтите преподрежда.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...