Без надежда е твойта повеля
и сърцето ти не ще да обича.
Ще оправя за тебе постеля,
а дали ще се случи - ще видим.
Тъй самотно отмаря душата ми,
уморени се слепват клепачите.
Пее тъжна песен вратата,
натежала от дългото чакане.
© Людмила Игнатова Todos los derechos reservados