2 mar 2009, 7:53

Пенелопа 

  Poesía » Filosófica
697 0 3

 

 

 

 

Без надежда е твойта повеля

и сърцето ти не ще да обича.

Ще оправя за тебе постеля,

а дали ще се случи - ще видим.

 

Тъй самотно отмаря душата ми,

уморени се слепват клепачите.

Пее тъжна песен вратата,

натежала от дългото чакане.

 

 

© Людмила Игнатова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??