2.03.2009 г., 7:53 ч.

Пенелопа 

  Поезия » Философска
796 0 3

 

 

 

 

Без надежда е твойта повеля

и сърцето ти не ще да обича.

Ще оправя за тебе постеля,

а дали ще се случи - ще видим.

 

Тъй самотно отмаря душата ми,

уморени се слепват клепачите.

Пее тъжна песен вратата,

натежала от дългото чакане.

 

 

© Людмила Игнатова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??