2 мар. 2009 г., 07:53

Пенелопа 

  Поэзия » Философская
698 0 3

 

 

 

 

Без надежда е твойта повеля

и сърцето ти не ще да обича.

Ще оправя за тебе постеля,

а дали ще се случи - ще видим.

 

Тъй самотно отмаря душата ми,

уморени се слепват клепачите.

Пее тъжна песен вратата,

натежала от дългото чакане.

 

 

© Людмила Игнатова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??