Магнит, лъчи, и без посока,

въртележка, в кръг със край.

Кръв, смърт, борба жестока,

ад вътре във главата, долу – рай.

Тежки стъпки, но без шум,

налитат сочно като портокал.

Следи оставят в грешния ми ум,

що толкова се лутал и въртял.

Посоката – като греха Христов,

неуловима, но присъства чисто.

Тя бе сила, болка и покров,

но изпарена като тиха мисъл.

Сатаната завъртя кръгът

и каза: “Пет са сетивата!”

Езикът, тялото, умът,

сърцето и душата…

Мистично лъчите насочва

и молитвата чете,

друид невинно се наточва,

а времето почти тече.

Той взе властта!