Магнит, лъчи, и без посока,
въртележка, в кръг със край.
Кръв, смърт, борба жестока,
ад вътре във главата, долу – рай.
Тежки стъпки, но без шум,
налитат сочно като портокал.
Следи оставят в грешния ми ум,
що толкова се лутал и въртял.
Посоката – като греха Христов,
неуловима, но присъства чисто.
Тя бе сила, болка и покров,
но изпарена като тиха мисъл. ...