Тя беше млада и красива. Ум имаше за двама!
Всичко бе й дар от Бога, но в сърцето й
биеше тревога!

От много дни, от много нощи сън не я лови.
За него мисли тя, обляна цялата в сълзи!
Как да си го върне? Как в неговата прегръдка
отново да потъне?

Тя бе млада и красива, но пламъкът
в нея догоря. Очите й красиви блясъка
загубиха, пълнеха се със самота!

Умът й бистър, от момчето на сърцето й бе
обладан. Не пишеше в рими, а молеше се :
"- Върни се ти, любими! Моля те, прости ми!".

Дните й минаваха като години
мечтите, за разлика от приказка,принцът разби
мечтите! Избяга надалеч и от него ни вест!


Дълго плака тя и се моли. Дълго със себе си
се бори. Но надеждата последна изгоря! Всичко
потъна в мрак и пустота! Момичето за болката
забрави, всичко в себе си сподави!

Минаваха дните, но не го забрави тя!
Детската й обич я превърна в скитница!
Имаше си всичко тя, но живее ли се с
празна душа!?

Никой за болката й не разбра, но тя така погази
своята душа. И в ден прекрасен, от никого неканен се завърна той,като нечакан гост, а не като герой!
Разбрал бе той - тя е една! Само тя
можеше да го обича с цялата душа!
Но да страда повече тя не пожела!
Пръст на устните й сложи гордостта!

И ето, нашата силна героиня не погледна своя
любим. Беше разбрала, че всяка мъка е крачка
напред и за раздяла изрече тези слова:

"- Ти искаш да се върнеш при мен
и при старата камина! Призоваваш любовта,
но тя отмина! Недей! Не искай! Не припомняй!
Напразно викаш любовта! И в мен и в старата
камина остана само пепелта!"...