Тя беше млада и красива. Ум имаше за двама! Всичко бе й дар от Бога, но в сърцето й биеше тревога!
От много дни, от много нощи сън не я лови. За него мисли тя, обляна цялата в сълзи! Как да си го върне? Как в неговата прегръдка отново да потъне?
Тя бе млада и красива, но пламъкът в нея догоря. Очите й красиви блясъка загубиха, пълнеха се със самота!
Умът й бистър, от момчето на сърцето й бе обладан. Не пишеше в рими, а молеше се : "- Върни се ти, любими! Моля те, прости ми!".
Дните й минаваха като години мечтите, за разлика от приказка,принцът разби мечтите! Избяга надалеч и от него ни вест!
Дълго плака тя и се моли. Дълго със себе си се бори. Но надеждата последна изгоря! Всичко потъна в мрак и пустота! Момичето за болката забрави, всичко в себе си сподави!
Минаваха дните, но не го забрави тя! Детската й обич я превърна в скитница! Имаше си всичко тя, но живее ли се с празна душа!?
Никой за болката й не разбра, но тя така погази своята душа. И в ден прекрасен, от никого неканен се завърна той,като нечакан гост, а не като герой! Разбрал бе той - тя е една! Само тя можеше да го обича с цялата душа! Но да страда повече тя не пожела! Пръст на устните й сложи гордостта!
И ето, нашата силна героиня не погледна своя любим. Беше разбрала, че всяка мъка е крачка напред и за раздяла изрече тези слова:
"- Ти искаш да се върнеш при мен и при старата камина! Призоваваш любовта, но тя отмина! Недей! Не искай! Не припомняй! Напразно викаш любовта! И в мен и в старата камина остана само пепелта!"...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Много красиво!
6