30 dic 2006, 0:18

ПЕПЕЛ(песен) 

  Poesía
888 0 3
ПЕПЕЛ

На пепел да стане земята по която вървя,
горещ вятър те отнесе и остави след тебе мъгла.
Въздух нажежен и прашен пресушава моите устни
и търся избавление.
Но няма никъде спасение.

Пепелта да стане пепел -
пясъка на пясък.
Ти замина и отнесе
слънчевия блясък.
Пепелта да стане пепел
и гори душата.
И нови демони студени
плъзгат по земята.

Изгарят във мене последните живи мечти.
Безмълвна оставам и толкова много боли.
Празен лунен полумесец в студена светлина
осветява едно тяло
останало без душа.

© Марияна Жекова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??