30 dic 2006, 0:18

ПЕПЕЛ(песен)

  Poesía
1.2K 0 3
ПЕПЕЛ

На пепел да стане земята по която вървя,
горещ вятър те отнесе и остави след тебе мъгла.
Въздух нажежен и прашен пресушава моите устни
и търся избавление.
Но няма никъде спасение.

Пепелта да стане пепел -
пясъка на пясък.
Ти замина и отнесе
слънчевия блясък.
Пепелта да стане пепел
и гори душата.
И нови демони студени
плъзгат по земята.

Изгарят във мене последните живи мечти.
Безмълвна оставам и толкова много боли.
Празен лунен полумесец в студена светлина
осветява едно тяло
останало без душа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марияна Жекова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...