Dec 30, 2006, 12:18 AM

ПЕПЕЛ(песен)

  Poetry
1.2K 0 3
ПЕПЕЛ

На пепел да стане земята по която вървя,
горещ вятър те отнесе и остави след тебе мъгла.
Въздух нажежен и прашен пресушава моите устни
и търся избавление.
Но няма никъде спасение.

Пепелта да стане пепел -
пясъка на пясък.
Ти замина и отнесе
слънчевия блясък.
Пепелта да стане пепел
и гори душата.
И нови демони студени
плъзгат по земята.

Изгарят във мене последните живи мечти.
Безмълвна оставам и толкова много боли.
Празен лунен полумесец в студена светлина
осветява едно тяло
останало без душа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марияна Жекова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...