Dec 30, 2006, 12:18 AM

ПЕПЕЛ(песен)

  Poetry
1.2K 0 3
ПЕПЕЛ

На пепел да стане земята по която вървя,
горещ вятър те отнесе и остави след тебе мъгла.
Въздух нажежен и прашен пресушава моите устни
и търся избавление.
Но няма никъде спасение.

Пепелта да стане пепел -
пясъка на пясък.
Ти замина и отнесе
слънчевия блясък.
Пепелта да стане пепел
и гори душата.
И нови демони студени
плъзгат по земята.

Изгарят във мене последните живи мечти.
Безмълвна оставам и толкова много боли.
Празен лунен полумесец в студена светлина
осветява едно тяло
останало без душа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марияна Жекова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...