31 oct 2017, 10:06

Пепелник

  Poesía » Otra
813 0 2

И в тази яма на безумния позор

гасиш и тъпчеш никаквия въздух...

Цигарата е някакъв коптор.

Но твой е спътник, твоя леден полъх.

 

И мачкаш филтъра без жалост,

натискаш, дърпаш и ридаеш...

Цигарата безмилостно със наглост

забиваш като копие и желаеш...

 

Да имаш още глътка въздух чист,

във тоя мърляв, мръсен, гнусен космос.

Преди цигарата да загасиш..

и да им кажеш: "Копелета, сбогом!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евето Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...