Oct 31, 2017, 10:06 AM

Пепелник

  Poetry » Other
811 0 2

И в тази яма на безумния позор

гасиш и тъпчеш никаквия въздух...

Цигарата е някакъв коптор.

Но твой е спътник, твоя леден полъх.

 

И мачкаш филтъра без жалост,

натискаш, дърпаш и ридаеш...

Цигарата безмилостно със наглост

забиваш като копие и желаеш...

 

Да имаш още глътка въздух чист,

във тоя мърляв, мръсен, гнусен космос.

Преди цигарата да загасиш..

и да им кажеш: "Копелета, сбогом!"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евето All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...