Oct 31, 2017, 10:06 AM

Пепелник

  Poetry » Other
809 0 2

И в тази яма на безумния позор

гасиш и тъпчеш никаквия въздух...

Цигарата е някакъв коптор.

Но твой е спътник, твоя леден полъх.

 

И мачкаш филтъра без жалост,

натискаш, дърпаш и ридаеш...

Цигарата безмилостно със наглост

забиваш като копие и желаеш...

 

Да имаш още глътка въздух чист,

във тоя мърляв, мръсен, гнусен космос.

Преди цигарата да загасиш..

и да им кажеш: "Копелета, сбогом!"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евето All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...