3 may 2018, 1:01

Пепеляшка

  Poesía
722 3 11

 

Беше точно пред мене

и блестеше Палатът,

като приказна сцена –

в светлини и позлата.

 

Полетях към мечтата

очарована, даже

не видях, че Съдбата

бе пред него на стража.

 

"Няма място за всички!" –

ми прошепна Съдбата

и с очи иронични

ми поиска отплата.

 

Ужасена се дръпнах,

бе висока цената!

А зад мен беше плътно

наредена тълпата.

 

И тогава за сбогом

ми помаха Съдбата!  

Прецених, че е много

да си давам душата!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елка Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Пепи! Благодаря и на всички, които поставиха този стих в Любими! Трогната съм!
  • Браво, Ели! Много ми хареса!
  • Благодаря ви за хубавите коментари, Младене, Маргарита, Георги и Василке! Желая на всички вдъхновение и успехи!
  • Ех, да имаше повече отказали ли се Пепеляшки! Не всичко е пари и слава, после всеки съжалява!
  • Много благодаря за коментарите, Елиза (Мария) и Ирена! Винаги трябва да има избор! Някои мечти блестят с измамна светлина!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...