Пепеляшка
Беше точно пред мене
и блестеше Палатът,
като приказна сцена –
в светлини и позлата.
Полетях към мечтата
очарована, даже
не видях, че Съдбата
бе пред него на стража.
"Няма място за всички!" –
ми прошепна Съдбата
и с очи иронични
ми поиска отплата.
Ужасена се дръпнах,
бе висока цената!
А зад мен беше плътно
наредена тълпата.
И тогава за сбогом
ми помаха Съдбата!
Прецених, че е много
да си давам душата!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елка Тодорова Всички права запазени
