3.05.2018 г., 1:01 ч.

Пепеляшка 

  Поезия
5.0 / 8
612 3 11
Беше точно пред мене
и блестеше Палатът,
като приказна сцена –
в светлини и позлата.
Полетях към мечтата
очарована, даже
не видях, че Съдбата
бе пред него на стража.
"Няма място за всички!" –
ми прошепна Съдбата
и с очи иронични
ми поиска отплата. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елка Тодорова Всички права запазени

Предложения
  • Не си отивам. Нищо че те няма. Ужасно трудно е да тъпчеш вяра. Дори в миража да покълне плява, дори,...
  • Нямам време. Душата ми бърза. Бърза тя да живее до хора – честни хора, с които да свързва мъдрост, о...
  • на Йоана Моя тъжна любов, добър ден, вече нищо добро не ти нося. Аз съм скучен до болка рефрен и къл...

Още произведения »