Беше точно пред мене
и блестеше Палатът,
като приказна сцена –
в светлини и позлата.
Полетях към мечтата
очарована, даже
не видях, че Съдбата
бе пред него на стража.
"Няма място за всички!" –
ми прошепна Съдбата
и с очи иронични
ми поиска отплата.
Ужасена се дръпнах,
бе висока цената!
А зад мен беше плътно
наредена тълпата.
И тогава за сбогом
ми помаха Съдбата!
Прецених, че е много
да си давам душата!
© Елка Тодорова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
