Дали да вляза в светлината
                                            и като нощна пеперуда да изгоря?


     Дали да приема целувката ти
или да стоя сам, гледайки те отдалеч?

     Дали да те разбера и пожелая
                                            или сам да се паля
     с горещ восък от свещ
чак до края?

    Дали си истинска,
                                           дали не съм те измислил в нощта?
    Мога ли да те спра?
Искам ли те сега?

    Дали да запаля цигара
                                           и да ускоря работата на гробаря?

   Дали съществувам за теб?
Спомняш ли си първата ни среща
    и цветето, обвито в лед?

                                          Дали да скърбя, дали да живея
    обгърнат в съмнения?
Дали съм готов да се срещна пак с теб
    и да вляза в твойте владения,
                                          да се докосна до черната ти коса,
    да усетя радостта,
че съм смъртен сега?

   Ти си смъртта,
                                          но си по-прекрасна
      от всяка моя мечта.

Със всеки дъх те доближавам,
      ти пиеш моят дъх, аз се опиянявам.

                                          Дали да те забавям?
     Ти бавно крачиш подир мен.
Настигаш ме със скоростта на всеки ден.
     Аз те искам!
                                          Но ти не искаш мен!

     Какво ли чакаш,
та аз съм твой,
     покорен и смирен.

                                          Дали пък да не се обърна
     и бавно аз след теб да тръгна?
Дали в мрака в пеперуда да не се превърна
     и с пеперудени криле светлината да прегърна!?