13.11.2008 г., 15:55

Пеперуда

916 0 1
Дали да излъжа?
     Дали да вляза в светлината
                                            и като нощна пеперуда да изгоря?


     Дали да приема целувката ти
или да стоя сам, гледайки те отдалеч?

     Дали да те разбера и пожелая
                                            или сам да се паля
     с горещ восък от свещ
чак до края?

    Дали си истинска,
                                           дали не съм те измислил в нощта?
    Мога ли да те спра?
Искам ли те сега?

    Дали да запаля цигара
                                           и да ускоря работата на гробаря?

   Дали съществувам за теб?
Спомняш ли си първата ни среща
    и цветето, обвито в лед?

                                          Дали да скърбя, дали да живея
    обгърнат в съмнения?
Дали съм готов да се срещна пак с теб
    и да вляза в твойте владения,
                                          да се докосна до черната ти коса,
    да усетя радостта,
че съм смъртен сега?

   Ти си смъртта,
                                          но си по-прекрасна
      от всяка моя мечта.

Със всеки дъх те доближавам,
      ти пиеш моят дъх, аз се опиянявам.

                                          Дали да те забавям?
     Ти бавно крачиш подир мен.
Настигаш ме със скоростта на всеки ден.
     Аз те искам!
                                          Но ти не искаш мен!

     Какво ли чакаш,
та аз съм твой,
     покорен и смирен.

                                          Дали пък да не се обърна
     и бавно аз след теб да тръгна?
Дали в мрака в пеперуда да не се превърна
     и с пеперудени криле светлината да прегърна!?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нечарм Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Човече, изчетох повечето ти неща и с ръка на сърцето мога да заявя, че си много, много, ама много добър. Майната им на изказа, ритмиката и всичко останало (които са на страшно добро ниво)- идеите, НАСТРОЕНИЯТА! Просто ти свалям шапка.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...