4 sept 2019, 23:56

Пеперуда в змийска кожа

842 0 0

~ за съблазняването

 

Изззвивам своето тяло - нажежено стъкло

Моята хищна природа - като любимо седло

ззза състезателка опитна, свеж(а) 

коне много сама оседлала и провала познаваща

Зззасаждам в очите меден копнеж

От лукавство - нежна коприна и скреж

Като пеперуда в пашкул себе си съхраняваща

Дърпам аз своята нишка белоснежна

И увивам свяна и себе си, аз грешна

за другите пеперуди; осъждана

Завист или възхищение в техните крила

тънки съзирам, но не и приета; те светила

ослепителни в своите очи, но в моите

светлината им се отразява като в огледало

Привидението в мен огледална душа е посяло

И мога чуждите чувства вместо своите

да съзирам, да уловявам, да отразявам

Като змията със своите люспи златни, 

която златните лъчи небесни отразява

Но в себе си ни светлина, ни топлина, 

ни импулсивността човешка приютява

Пеперуда със змийска кожа

копринена, с огледално сърце;

В очи диви капан да положа, 

които мене стремят се да хванат

и победна им усмивка да уталожа

с щастлив плясък на своите криле. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дара Ян Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...