~ за съблазняването
Изззвивам своето тяло - нажежено стъкло
Моята хищна природа - като любимо седло
ззза състезателка опитна, свеж(а)
коне много сама оседлала и провала познаваща
Зззасаждам в очите меден копнеж
От лукавство - нежна коприна и скреж
Като пеперуда в пашкул себе си съхраняваща
Дърпам аз своята нишка белоснежна
И увивам свяна и себе си, аз грешна
за другите пеперуди; осъждана
Завист или възхищение в техните крила
тънки съзирам, но не и приета; те светила
ослепителни в своите очи, но в моите
светлината им се отразява като в огледало
Привидението в мен огледална душа е посяло
И мога чуждите чувства вместо своите
да съзирам, да уловявам, да отразявам
Като змията със своите люспи златни,
която златните лъчи небесни отразява
Но в себе си ни светлина, ни топлина,
ни импулсивността човешка приютява
Пеперуда със змийска кожа
копринена, с огледално сърце;
В очи диви капан да положа,
които мене стремят се да хванат
и победна им усмивка да уталожа
с щастлив плясък на своите криле.
© Дара Ян Всички права запазени