26 may 2009, 20:13

Пеперуден

  Poesía
1.1K 0 10


И Господ бях за теб, и простосмъртен -
защо ли ме създаваше такъв?
Винаги те слушах, ала късах
впитата във гушата ми връв.

И мъка бях за теб, и силна радост -
защо на теб ти пукаше за мен?
Ти можеше дори да не пострадаш
от сблъсъка със моите ръце.

И пазител бях за теб, и похитител -
как така не те и достраша?
Намираше доброто във сълзите,
а лошото - във целия ми нрав.

И остър бях към теб, и пеперуден -
какво видя във моите очи?

Ти може да обичаш много други.
Но няма да е същото, нали?


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Шуманов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....