И Господ бях за теб, и простосмъртен -
защо ли ме създаваше такъв?
Винаги те слушах, ала късах
впитата във гушата ми връв.
И мъка бях за теб, и силна радост -
защо на теб ти пукаше за мен?
Ти можеше дори да не пострадаш
от сблъсъка със моите ръце.
И пазител бях за теб, и похитител -
как така не те и достраша?
Намираше доброто във сълзите,
а лошото - във целия ми нрав. ...