Пера от откровение
673
0
0
Обречен съм на необята във косите ти,
да търся винаги сред тях аз глътки вятър
и след това да ги горя в очите ти,
без да оставя дъх за синьото си лято...!
Лицето ти - разхвърляно е откровение,
прокрадващи се облаци от мойте небеса,
перца от гълъби със огнено знамение,
затаена в теб, неосъзната красота...!
И зная пак, че ти едва ще ми прошепнеш
условия - очи, в които да живеем,
но бреговете ти са толкова далечни,
а в тази тръпка трудно е да оцелея...!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Маломир Стръков Todos los derechos reservados
