13 dic 2006, 0:03

ПЕРЦЕ

  Poesía
878 0 7

ПЕРЦЕ 


Небето - сякаш захарен памук,

а последните ята отлитат...

Ограбени в оголените буки

сиротни в мисли скитат

празните гнезда...

И танцува валс перце

бяло с вятъра и есента.

А птиците с криле

облаците галят...

към южни ласки отправени

клепките затварят

в мигове забавени.

И сещам валса на перцето

в погледа ти - извор синкав,

а то се стапя от сърцето ти -

било е първата снежинка...

 

                                

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Яков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...