ПЕРЦЕ
ПЕРЦЕ
Небето - сякаш захарен памук,
а последните ята отлитат...
Ограбени в оголените буки
сиротни в мисли скитат
празните гнезда...
И танцува валс перце
бяло с вятъра и есента.
А птиците с криле
облаците галят...
към южни ласки отправени
клепките затварят
в мигове забавени.
И сещам валса на перцето
в погледа ти - извор синкав,
а то се стапя от сърцето ти -
било е първата снежинка...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Яков Всички права запазени
