Елишка (Елица Стоянова)
364 4784
16 jul 2007, 14:21

Перфектен непознат 

  Poesía
920 0 7

Среща случайна,
безтегловно увисна,
без поздрав, без гняв.
Любов обичайна,
в забрава ни притисна,
без емоции, без нрав.


Далечни очи -
непознати и студени,
поглеждат с насмешка.
С пепел от сълзи,
отдавна овъглени,
посипвам стара грешка.


Блуждаещ силует
сред сенките, без страх
в среднощния град.
Запечатан в портрет
и ти си като тях -
Перфектен Непознат.

© Елица Стоянова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поздрав,Ели! Харесах и този стих!
  • Поздрави, Елица!
  • Много ми хареса стиха ти, Ели!!! Поздрави!!!
  • Много хубав стих, Ели!
    Браво!
  • Съжалявам, че тъй
    безтегловно увисват
    и порив, и гняв,
    но стихът ти е фърст,
    дори ме замисли...
    По... по... поздрав!
  • Хубав е стиха ти..и тъжен
  • Обичам този стил на писане. Знаеш ли, понякога перфектния Непознат
    се оказва впоследствие много - добър приятел. Ето едно мое стихотворение за разочарованието.
    ИЛЮЗИИ

    Да, това беше сладък сън.
    Не е имало любов, нито момче и момиче.
    Вятърът просто се сърди навън
    и дърветата голи съблича.
    Не е имало - вятърът пее.
    Не е имало - дървета шумят.
    Не е имало никой с любов да копнее.
    Не е имало никой - листата сълзят.

    Подрави!!
Propuestas
: ??:??