Среща случайна,
безтегловно увисна,
без поздрав, без гняв.
Любов обичайна,
в забрава ни притисна,
без емоции, без нрав.
Далечни очи -
непознати и студени,
поглеждат с насмешка.
С пепел от сълзи,
отдавна овъглени,
посипвам стара грешка.
Блуждаещ силует
сред сенките, без страх
в среднощния град.
Запечатан в портрет
и ти си като тях -
Перфектен Непознат.
© Елица Стоянова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
