Среща случайна,
безтегловно увисна,
без поздрав, без гняв.
Любов обичайна,
в забрава ни притисна,
без емоции, без нрав.
Далечни очи -
непознати и студени,
поглеждат с насмешка.
С пепел от сълзи,
отдавна овъглени,
посипвам стара грешка.
Блуждаещ силует
сред сенките, без страх
в среднощния град.
Запечатан в портрет
и ти си като тях -
Перфектен Непознат.
© Елица Стоянова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
