5 abr 2015, 11:38

Перпетуум мобиле

  Poesía
904 0 16

Любовта започва с плахо ръкостискане
на две смутени, едва напъпили души
и първата целувка с "Извинявай, без да искам",
от чиято сладост кръвта камбанено кънти.

 

Или избухва сякаш източен владетел -
на заревото княза - мами с пламъци деня
и тъй възторжено-победно върху лицата свети,
че и природата немее, повярвала във чудеса.

 

Понякога началото ù е предизвестено даже -
изгубвайки се сред прераждания две сърца
отново срещат се и с безпогрешност знаят,
че някога и някъде делили са една съдба.

 

Голямата, единствената може и да носи
на младостта заряда, на старост - зрелостта...
Универсален е обаче отговорът на въпроса
какво е Вечният двигател - това е Любовта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Донова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Сесинко, нека любовта движи постоянно живота ти!
    Радвам се, че "намина"!
  • Много хубав стих! Поздравления!
  • Маги, слънчев лъч погалва страничката ми, когато си тук!
    Жоре, истината е, че както и да започва любовта, никога не завършва. Дори и когато си мислим, че всичко е приключило, сърцето мисли друго яче!
    Емо, драго ми е да те видя!
    Благодаря ви!
  • Прекрасно Танюша. Сърдечни поздрави.
  • А според физиката той е химера... ето доказателство обаче, че невъзможни неща няма...

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...