16 nov 2008, 0:14

Перпетуум мобиле

932 0 27
 

Съдба.

По средата

на дългия път.

Нещо като

любов и омраза.

Пясъчник

във душата.

Огнена плазма

във стих.

Празно гнездо

за възглавница,

а в очите -

Плеядите.

Ръце,

уморени

от протягане.

Мечти,

по-бързи

от рис.

Изпреварвам я.

Тя ме надбягва.

Удрям я

здраво

с камшик.

Крак ми подлага

коварно.

Опитва се

луда

да ме изкара.

Аз й връзвам

розови панделки.

Съдба.

Перпетуум мобиле

на вечната драма.

Клоунада

някаква.

Аз обаче

съм й

кукловодът.

 

 

 

МУЗИКА>>>

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Веси браво,че успяваш да бъдеш кукловодът!А по повод на коментарът ти за вярата в Бог-вярвам , не вярвам в институцията църква!Преди време отидох в Храма и след това се почувствах много спокоен , в разбирателство със себе си!
    Поздрави за прекрасния стих и... недей да се нервираш, по-хубава си усмихната!Целувки!
  • И аз искам да съм кукловод, ама са ми вързани ръцете...Даже и белидъвчета й слагам, ама не ме слуша! Поздрави, Веси!
  • Благодаря на всички! Спокойна вечер ви желая!
  • Искам и аз от тази сила!!!
    Поздравления,Веси!
  • Мога само да се радвам на големия ти оптимизъм, който струи от всеки стих, и да се уча, да се уча...Поздрав! Велико е!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...