Перпетуум мобиле
Съдба.
По средата
на дългия път.
Нещо като
любов и омраза.
Пясъчник
във душата.
Огнена плазма
във стих.
Празно гнездо
за възглавница,
а в очите -
Плеядите.
Ръце,
уморени
от протягане.
Мечти,
по-бързи
от рис.
Изпреварвам я.
Тя ме надбягва.
Удрям я
здраво
с камшик.
Крак ми подлага
коварно.
Опитва се
луда
да ме изкара.
Аз й връзвам
розови панделки.
Съдба.
Перпетуум мобиле
на вечната драма.
Клоунада
някаква.
Аз обаче
съм й
кукловодът.
МУЗИКА>>>
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.
