22 jun 2006, 7:06

ПЕРСОНА НОН ГРАТА

  Poesía
825 0 16
Не се завръщай в мойта тишина,
поела ударите на съдбата.
В сърцето ми не пускай пипала,
с отровата така позната.
Защо си мислиш че съм жаден пак
и до дъно всичко трябва да изпия?
Защо ме бъркаш с някaкъв хлапак,
готов на бой за твоята стихия.
Иронията си дори не я прикриваш.
Какво очакваш всъщност да получиш?
Вината щом сама не можеш да измиваш,
тогава своя фалш е време да заключиш.
Недей се лута ти по моите пътеки,
не водят те до замъка рубинен.
И крачките сега не ще са леки,
защото винаги ще съм обиден.
Върви си откъдето си дошла,
че вече си персона нон грата
и твойте хаотични номера,
не ще ги продължиш нататък.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниел Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Страхотен стих! Много изпипан! Поздравявам те!
  • Поздравявам те!Много е добро!!!
  • Невероятно сполучлива творба - предложението ми е до замениш измиваш с измиеш.Но и така е много хубаво Дани.
  • Боже, много се радвам, че ви е харесало и толкова много коментари...Благодаря ви приятели.Искам само да кажа, че този стих е художествена измислица и не съм преживял случката, а относно съветите на някой автори пак благодаря.Смятам за сега да го оставя както съм го написал, но оценявам жеста да ми помогнете.
  • Присъединявам се към бурните аплодисменти!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...