25 abr 2012, 10:07

Перспектива

  Poesía
609 0 1

Празен прашен шкаф

гримасничи ужасно;

онемял е сякаш...

Надписи, крещящи върху сив талаш.

Смях през сълзи,

газещ в локва от илюзии.

 

Мислещ млад чудак

пренася сак със наркотици.

Купен от битака.

В птичия кафез си им е най-добре

на тези като нас, които

пишат в рими... в проза.

Поезията ми е на шест.

Душата има дъх на рози...

 

Мръсен, мрачен стих,

отпил от два живота –

завъден и отвъден.

Процесът на осмоза

кипи със страшна сила;

на пълни обороти се върти...

... ИДЕЯТА! Едва-едва

в съзнанието се генерира.

,,Но трябват и пари... Нали?” – мълви идиотът.

Аз знам, о, да, беда,

че трябват още два живота...

 

...на тази скучна, скапана планета.

 

Купи ми бира и

ела да пием по една

за майката земя.

И за Голямата лъжа:

 

че имаме си само нея...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Константин Дренски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...