Празен прашен шкаф

гримасничи ужасно;

онемял е сякаш...

Надписи, крещящи върху сив талаш.

Смях през сълзи,

газещ в локва от илюзии.

Мислещ млад чудак

пренася сак със наркотици.

Купен от битака.

В птичия кафез си им е най-добре

на тези като нас, които

пишат в рими... в проза.

Поезията ми е на шест.

Душата има дъх на рози...

Мръсен, мрачен стих,

отпил от два живота –

завъден и отвъден.

Процесът на осмоза

кипи със страшна сила;

на пълни обороти се върти...

... ИДЕЯТА! Едва-едва

в съзнанието се генерира.

,,Но трябват и пари... Нали?” – мълви идиотът.

Аз знам, о, да, беда,

че трябват още два живота...

...на тази скучна, скапана планета.

Купи ми бира и

ела да пием по една

за майката земя.

И за Голямата лъжа:

че имаме си само нея...