ПЕСЕН

Няма как да лъжем до безкрайност

Няма да можем да разпределим лъжите си по една за всяко утро и по две за сладки сънища

Няма вече начин всеки ден и за всеки човек да има купичка измислена супа

Пластмасовото време което нагласихме на бетонните часовници

Скоро ще изгние и ще ни засипе с отломки от мухъл и гняв

ПРИПЕВ:

Няма никакъв шанс да прогледнем

няма да се научим как на земята да седнем

Самоотровени с тиха слепота

вече не можем да мислим за красота

Колко години ще скитаме в оловното минало

Колко сънища ще забравим преди слънцето завинаги да е застинало

Нали не искаме децата ни да са вечните пътници

Нали не искаме думата родина за тях да е само неприятната среща с беден роднина

Колко още години ще пренаписваме историята

Колко пъти ще заменяме сърцата си с вентилатори от втора употреба

Ще има ли все още доверчиви демони които да платят за вмирисаните ни души

ПРИПЕВ:

Няма никакъв шанс да прогледнем

няма да се научим как на земята да седнем

Самоотровени с тиха слепота

вече не можем да мислим за красота

Колко години ще скитаме в оловното минало

Колко сънища ще забравим преди слънцето завинаги да е застинало

====== КИТАРНО СОЛО И ДАЛЕЧЕН ЗВУК НА СТРАНДЖАНСКИ ГАЙДИ=====

Няма вече кой да ни повярва на тази планета

И не само тук – в целия космос ни знаят и се пазят от нашия вирус

Няма местенце в този свят в което да не сме посяли семето на  националната ни гордост – завистта

Затрупахме дълбоко под земята славното ни минало

На градските бунища изгорихме военните трофеи и знамената на учителите

А имената на героите с метална упоритост изчегъртахме от спомените си

В отчаян страх че някой може отново да напише история славянобългарска

ПРИПЕВ:

Няма никакъв шанс да прогледнем

няма да се научим как на земята да седнем

Самоотровени с тиха слепота

вече не можем да мислим за красота.

Колко години ще скитаме в оловното минало

Колко сънища ще забравим преди слънцето завинаги да е застинало

== ФИНАЛ – ХЕМЪНД ОРГАН И ДАЛЕЧЕН ЗВУК ОТ МИСТЕРИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГЛАСОВЕ==