ПЕСЕН
Няма как да лъжем до безкрайност
Няма да можем да разпределим лъжите си по една за всяко утро и по две за сладки сънища
Няма вече начин всеки ден и за всеки човек да има купичка измислена супа
Пластмасовото време което нагласихме на бетонните часовници
Скоро ще изгние и ще ни засипе с отломки от мухъл и гняв
ПРИПЕВ:
Няма никакъв шанс да прогледнем
няма да се научим как на земята да седнем
Самоотровени с тиха слепота
вече не можем да мислим за красота
Колко години ще скитаме в оловното минало ...